doggy_hustler (Иван) doggy_hustler (Иван)
6
23.09.2008 г., 21:13

Безмълвна муза

1K 0 3

Безмълвна муза

В този свят

не чувам нито звук...

Питам се,

усеща ли тя

ехото

на моята душа,

непосредствено до сърцето си!?

  

Намирам се

в необичайно

затруднение,

избирайки от нейните светове,

точно този без звуци,

контраст и цветове...

в безплътни неми стонове!

  

Все още не мога

да чуя гласa си...

Не говоря!

Каква магия има в това!?

Безмълвно живеем сред

нашия собствен,

закодиран език

на любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    да...истински хубав стих...
  • idi (Ин Вел)
    idi (Ин Вел)
    Безмълвно живеем сред
    нашия собствен,
    закодиран език
    на любовта...

    Така е, всеки обича по свой си начин! Прави избор, не само за себе си, но и за другия! Понякога грешен, друг път правилен, но това е живота. Ако не грешим, няма как да се учим от грешките си! Поздравления за хубавия стих, пораждащ размишления!!!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Бижу!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0