Безмълвно
Изпратих те,
с чаша скъпо шампанско
тържествено отпивах те –
по глътка!
След всяка
дълга пауза правих,
отново да усетя тебе
и... онази тръпка!
Сбогувах се,
с дима на качествена пура -
изпуших я във твоя чест!
Със всяко дръпване си спомнях всяка дума
и всеки малък, нежен жест.
Довиждане.
Със тебе всичко беше нереално.
Отпивах с устните ти новите отрови.
Държах се лудо, глупаво, скандално!
Изпитах много чувства – нови!
Сбогувам се,
но как ли се изпраща мъж,
с когото само мигове си си крадяла?
Като улица след септемврийски дъжд -
оставам тиха... всичко премълчала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миа Всички права запазени
