Безмълвно обещание
Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.
Двама стоим на брега умълчани,
думи стаили в прегръдката залезна.
Нямо повтаряме словата неказани
и избелели от времето обещания.
А морето синее нехайно,
запечатало в миди хиляди мигове,
и рапани нашепват омайно
обетите наши, отдавна забравени.
Пръсти вплели, се взираме в здрача,
тихо преглъщайки сълзите издайни
и обичали... и обичащи пак се вричаме
да се върнем,
напук,
тук!
... с теб, двамата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
