4.10.2008 г., 9:27

Безнадеждно

685 0 1
 

Искам да живея в свят,

в който няма злоба, завист и тъга...

Искам да изпитвам болка,

която не сломява моята душа...

Искам да почувствам сила,

дето вечно в мене ще гори...

Искам да не съм унила,

от всяка дума да не ме боли...

Искам да превърна Господ

в хиляди искри на любовта...

Искам и да вдъхна вяра

на всички, страдащи от самота...

Искам аз да съм спасение

на светулките, изгубени в нощта...

Искам да намерят изцеление

всички безнадеждници сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...