Веси (Весела Кънчева) Веси (Весела Кънчева)
100
25.03.2006 г., 19:51

Безнадежност

979 0 9

БЕЗНАДЕЖНОСТ
Весела Кънчева

Отчаяна, объркана, изплашена,
стоях на дъното на пропастта...
Не можех да повярвам, че отново
ще мога да изпитам радостта...

Една ръка към мене се протегна,
отчаяна бе като мен и тя,
но силния си дух на мен предаде
и вярата във нежността...

С прегръдка силна бях изтласкана нагоре,
нагоре, далеч от пропастта...
Усмихвах се, не можех да повярвам,
че при мен дошла е любовта...

Една ръка към мене се протегна,
за да ме върне към живот и обич...
Един човек, комуто бе потребно,
самият той от тази пропаст да излезне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0