25 мар. 2006 г., 19:51

Безнадежност

Поэзия

982 0 9

БЕЗНАДЕЖНОСТ
Весела Кънчева

Отчаяна, объркана, изплашена,
стоях на дъното на пропастта...
Не можех да повярвам, че отново
ще мога да изпитам радостта...

Една ръка към мене се протегна,
отчаяна бе като мен и тя,
но силния си дух на мен предаде
и вярата във нежността...

С прегръдка силна бях изтласкана нагоре,
нагоре, далеч от пропастта...
Усмихвах се, не можех да повярвам,
че при мен дошла е любовта...

Една ръка към мене се протегна,
за да ме върне към живот и обич...
Един човек, комуто бе потребно,
самият той от тази пропаст да излезне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сенилга (Сенилга)

Отлично!Хорошо, когда есть кому выйти...

2021-06-09T22:03:53+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Благодаря, радвам се, че ви харесва. С много усмивки слънчеви и летни

2006-07-31T16:04:06+03:00
Bonic (Богдан Николов)

Браво! 6.

2006-07-30T20:50:23+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Този стих ми хареса най-много от всички, Веси. Поздрави. Да, Гери е права.

2006-07-30T20:45:31+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Благодаря за всички отзиви, трогната съм.

2006-07-28T09:43:10+03:00