Изтрих сълзите си и меланхолията.

Изтрих онези изгреви и залези невидими.

И на небето ми няма вече облаци.

Виждам недостижими нюанси на синьото.

Живея още един ден

под небето безкрайно безоблачно.

И се чудя дали този ден

ще е онзи, във който ще срещна теб.

Загубвам още един ден,

за да те стигна или отдалеча от теб.

Само ако можех да те създам някой ден.

Само ако можеше да се влюбиш в мен.

Но знам, случайността ще ни срещне

под небето безкрайно безоблачно

и по един естествен начин;

две точки във вселената ще се докоснат.

Или може би...

където отивам аз, се връщаш ти

и където свършваш ти, започвам аз.

Като ден и нощ -

знаем, че другия го има,

но никога не ще го видим.

Вдъхновители: