LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
21.04.2006 г., 14:05 ч.

Безплодна пустиня 

  Поезия
708 0 8
Без тебе съм сякаш безплодна пустиня
и извор пресъхнал без дъх на живот
в душата ми пусто е,ватърът вее
и прилепи черни в нея кръжат.

Ти моето щастие грабна,отнесе...
и слънцето нейде залезе за мен,
и чувствах,че мойта душа е обречена
самотна да броди навеки без теб.

И дъхна в лицето ми смърт огрозяла
разнесе се кикот в глухия слух
и в черното нищо навеки стопих се
без никаква болка,без звук.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Да!Поздрави!
  • "И дъхна в лицето ми смърт огрозяла
    разнесе се кикот в глухия слух"
    Много е силно!
    Браво!
  • Браво, много е хубаво! Харесва ми!
  • Много е хубаво!Направо чудесно! Аз обаче ще си позволя малко критика...Какво ще кажеш ако вместо "моята душа е обречена" да бъде /МОЙТА душа е обречена/(с цел благозвучие), а другото ми предложение е в последния стих да се направи едно повторение на "никакъв" (с цел по-силен финал и благозвучие)Надявам се че не те обижда коментарът ми.Това са само идеи , стихът е твой и наистина е много много хубав
  • Браво, Роси! Наистина е много хубаво това стихче! 6
  • На мен също ми харесва. Предлагам ти да замениш думата "моята" с "мойта", заради ритъма. Иначе е блестящо. Браво!
  • Много ми хареса! Продължавай все така! Успех!
Предложения
: ??:??