Безплодна пустиня
Без тебе съм сякаш безплодна пустиня
и извор пресъхнал без дъх на живот
в душата ми пусто е,ватърът вее
и прилепи черни в нея кръжат.
Ти моето щастие грабна,отнесе...
и слънцето нейде залезе за мен,
и чувствах,че мойта душа е обречена
самотна да броди навеки без теб.
И дъхна в лицето ми смърт огрозяла
разнесе се кикот в глухия слух
и в черното нищо навеки стопих се
без никаква болка,без звук.
и извор пресъхнал без дъх на живот
в душата ми пусто е,ватърът вее
и прилепи черни в нея кръжат.
Ти моето щастие грабна,отнесе...
и слънцето нейде залезе за мен,
и чувствах,че мойта душа е обречена
самотна да броди навеки без теб.
И дъхна в лицето ми смърт огрозяла
разнесе се кикот в глухия слух
и в черното нищо навеки стопих се
без никаква болка,без звук.
© Росица Петрова All rights reserved.
