10.12.2007 г., 13:41 ч.

Безпътие 

  Поезия » Друга
1239 0 44

В мене се накъсаха картините.

Спомени от вчера вече нямам.

Няма за какво да плача, или да се зарадвам.

Ей така, на безпътие стоя,

не бързам за никъде, а и няма смисъл.

Не искам нищо да си спомня,

но не искам и да се уча...

Нямам часовник със стрелки,

не зная нито дата, нито месец...

Не обичам да се нося по течението,

но не мога и срещу него да вървя...

Само се моля

да ме озарява вдъхновение -

стих от душата да излея.

 

Само така "безпътието" си заслужава...

 

 

 

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??