Б Е З Р А З Л И Ч И Е
Назад пътеката обрасла е...
Напред е стръмна и опасна.
И тъпча ден и нощ на място,
събрала лен и безразличие.
Мечтите ми лежат обрулени
от скитане изнемощели.
Горките те - деца на скитница
и като нея не успели.
Наоколо чакали вият
и търсят пак поредна плячка!
Да идват, нямам нищо ценно
- остана ми едно безличие...
© Тонка Янакиева Всички права запазени