Б Е З Р А З Л И Ч И Е
Назад пътеката обрасла е...
Напред е стръмна и опасна.
И тъпча ден и нощ на място,
събрала лен и безразличие.
Мечтите ми лежат обрулени
от скитане изнемощели.
Горките те - деца на скитница
и като нея не успели.
Наоколо чакали вият
и търсят пак поредна плячка!
Да идват, нямам нищо ценно
- остана ми едно безличие...
© Тонка Янакиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
