Безразличие

Крещях без глас и заглушаваше ме тишината,

и безнадеждно скитах в своя мрак,

нима сега във мене е вината,

че чувствам се самотна пак?!

В очите гледаш ме, ама не виждаш

страданието на моята душа

и знам аз как ти ненавиждаш

да казвам "Чувствам се сама"!

До мен стоиш, ала е само тяло,

далече в мисли си отведен ти,

а помниш ли, преди си бяхте едно цяло,

в едно се сливаха и нашите души.

Сега тръгни, недей да се обръщаш,

в играта ти спечели със отличие,

не виждаш ли и съществото, във което се превръщаш?!

Аз връчвам ти медал за безразличие!

Петя Петрова®