Крещях без глас и заглушаваше ме тишината,
и безнадеждно скитах в своя мрак,
нима сега във мене е вината,
че чувствам се самотна пак?!
В очите гледаш ме, ама не виждаш
страданието на моята душа
и знам аз как ти ненавиждаш
да казвам "Чувствам се сама"!
До мен стоиш, ала е само тяло,
далече в мисли си отведен ти,
а помниш ли, преди си бяхте едно цяло,
в едно се сливаха и нашите души. ...