Не те обичам, не те и мразя.
Сърцето ми отдавна не кърви -
забравило е твоите лъжи.
Защо ме молиш да се върна,
на чисто да започнем пак,
когато искрата в мен угасна
завинаги?...
С целувки да те утеша, не мога.
Сърцето ми за друг трепти.
Щастлива съм, а ти иди си,
далече с твоите лъжи.
Не те обичам, не те и мразя,
без теб си мога и сама.
Спокойна е моята душа...
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
или късно, лирическият си е
заслужил безразличието...
ПОЗДРАВИ!