Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите –
пчелици буквени, с листа флиртуват.
Във сладко безразсъдство са изгубени
и с лудостта безмилостно пируват.
А въпросителните тихо се смаляват
до точици, в редица подредени.
Превърнали се в многоточия, вещаят
за бъдещото нещо, с продължение...