Безсилно стихотворение
Нямам сили, никакви и то,
в камъни, сърцето си да крия.
Тръни да кося вместо сено,
от лъжи, очите си да трия.
Нямам сили вече за борба
с пошлото заляло битието.
Светлина ли? Няма светлина!
Гръм и дъжд, това е общо взето!
Няма сили да се утеша.
Пиша, а ръката ми трепери.
Европейска някаква мъгла,
точно във десятката уцели.
Нямам сили и да отстоя
вярата за бъдеще прекрасно.
Ехо носи само ругатня,
а доброто вече е безгласно.
Нямам сили! Хвърлих губещ зар.
Моля ви, безсилни не съдете!
Чувствомерът ми е явно спрял,
ала вие, по-добри бъдете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
