20 июл. 2023 г., 11:18

Безсилно стихотворение 

  Поэзия
292 1 3

Нямам сили, никакви и то,
в камъни, сърцето си да крия.
Тръни да кося вместо сено,
от лъжи, очите си да трия.

Нямам сили вече за борба
с пошлото заляло битието.
Светлина ли? Няма светлина!
Гръм и дъжд, това е общо взето!

Няма сили да се утеша.
Пиша, а ръката ми трепери.
Европейска някаква мъгла,
точно във десятката уцели.

Нямам сили и да отстоя
вярата за бъдеще прекрасно.
Ехо носи само ругатня,
а доброто вече е безгласно.

Нямам сили! Хвърлих губещ зар.
Моля ви, безсилни не съдете!
Чувствомерът ми е явно спрял,
ала вие, по-добри бъдете...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Чувствомерът ми е явно спрял,
    ала вие, по-добри бъдете..." - Върховно, но щом пишете тези редове нищо не ви е спряло! Вие сте мерило за осъзнатост и като камбанен звън ни връщате в правия път!
  • Хубав стих с дълбоко послание!
  • Финалът е ударението на този прекрасен и силен стих.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??