23.12.2007 г., 16:04

Безскрупулна

810 0 10
 

Със страстен поглед изпивам плътта ти, уверено.

Притискам тяло до твойто и мога да усетя неспокойството ти.

И прекарвам диво пръсти през косите ти.

Разбирам, че не можеш да ми устоиш.

Ето, че настъпва времето -

без задръжки да падне всяка дреха на пода,

но стискам зъби и с демонстративна стъпка се оттеглям.

Да, ти завладя душата ми,

но не и плътта.

Затръшвам вратата със злоба,

а ти оставаш безмълвен от неудовлетвореното си АЗ.

Сега видя ли, че мога? Да!

И отново ще дойда,

ще те разтреперя целия и ще си ида.

Питаш се, защо постъпвам така...

Защото ти ме научи да бъда безскрупулна.

И сега те държа точно там, там в дланта си, нищожество...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даа,Таничка!Там е тактиката радвам се,че ти е харесало стихчето!
  • ха, браво! И аз така правя, подлудявам ги Колкото повече не можеш да имаш нещо, толкова повече го искаш!Затова мила, колкото и глупаво да звучи-ако го обичаш и го искаш не му го показвай...Нека да си мисли, че ти е все едно, да се постарае малко де! Поздрави, много готино стихче!Видях се в него!
  • Благодаря,Маги!
  • С наранена душа пишеш...
    забрави, прости и продължи...
    прекрасно стихотворение.
    с обич за теб.
  • Благодаря,Кети!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...