Безскрупулна
Със страстен поглед изпивам плътта ти, уверено.
Притискам тяло до твойто и мога да усетя неспокойството ти.
И прекарвам диво пръсти през косите ти.
Разбирам, че не можеш да ми устоиш.
Ето, че настъпва времето -
без задръжки да падне всяка дреха на пода,
но стискам зъби и с демонстративна стъпка се оттеглям.
Да, ти завладя душата ми,
но не и плътта.
Затръшвам вратата със злоба,
а ти оставаш безмълвен от неудовлетвореното си АЗ.
Сега видя ли, че мога? Да!
И отново ще дойда,
ще те разтреперя целия и ще си ида.
Питаш се, защо постъпвам така...
Защото ти ме научи да бъда безскрупулна.
И сега те държа точно там, там в дланта си, нищожество...
© Веселина Костадинова All rights reserved.
радвам се,че ти е харесало стихчето!
Колкото повече не можеш да имаш нещо, толкова повече го искаш!Затова мила, колкото и глупаво да звучи-ако го обичаш и го искаш не му го показвай...Нека да си мисли, че ти е все едно, да се постарае малко де! 
