Безследно изчезнал

Попитах Луната: Къде си?

Казах ѝ: Гледай и търси!!

Минаха дни, минаха нощи,

А тя лице смени …мълчи?!

Заповядах ѝ: Намери го!

И се заредиха нощи…

след светли топли дни,

а тя с едни очи…пак мълчи.

Отчаяно седя нощем

с вперен поглед в нея.

Луна си, знам, но си високо,

виждаш всичко,знам, търси!

Почнах да ѝ се моля:

Моля те, виж къде е,

моля те, освети мрака

и ми го върни, върни!!!

Реших да ѝ помогна:

Знам как, ще ти подскажа -

Виж синия блясък,

търси сините очи..търси!

Виж капките кръв!

Знам сърцето му кърви.

Търси сините звезди,

те са там в тъмнината.

Той е сам в мрака

има нужда от мен

има нужда и от теб,

моля те, върни го!