Безсмислено очакване
Ръцете-клони изсъхнали -
есента дойде и ги пречупи,
остави дърветата "голи"
без клони,
грозни, безлични...
Очите-езера, замръзнали
от сковаващият студ на зимата,
кристално-чисти,
вторачени,
в развоя на една вледенена съдба.
Тялото - ненужна вещ,
събрало сетива,
органи,
сърце...
ведно,
стоеше,
като статуя, забито
пред своя дом,
да чака твоето завръщане...
Ден и нощ душата преминаваше,
деветте кръга на ада,
в очакване.
И няма още никого,
не дойде...
Само равната земя пред мен стоеше -
на твоят гроб аз...
чаках да се събудиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
