Безсмъртие
1.4K
0
1
Безсмъртие
Измито вече е петното, изцапало
сърцето ми отдавна и трябва да
постигна нов живот, за да обикна
някого, да се зарадвам!
Пресъхнали са там реките от
извора на вечната тъгa и
грейнали са пак очите ми, на
пепел всичко е - в пещта.
Отишло си е злото без подкана -
от мен, да срещна любовта,
а колко нощи ми останаха
и колко още ще проспя.
Отишъл си е мракът, разпокъсан
от слънчевия лъч на утринта!
Ах, колко малко време имаме да
пропуснем шанса в нашата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Кънчев Всички права запазени
харесва ми колко простичко и искрено пишеш !!! истинско е...затова така дълбоко се Усеща....