Безсмъртие
1.4K
0
1
Безсмъртие
Измито вече е петното, изцапало
сърцето ми отдавна и трябва да
постигна нов живот, за да обикна
някого, да се зарадвам!
Пресъхнали са там реките от
извора на вечната тъгa и
грейнали са пак очите ми, на
пепел всичко е - в пещта.
Отишло си е злото без подкана -
от мен, да срещна любовта,
а колко нощи ми останаха
и колко още ще проспя.
Отишъл си е мракът, разпокъсан
от слънчевия лъч на утринта!
Ах, колко малко време имаме да
пропуснем шанса в нашата съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Кънчев Все права защищены
харесва ми колко простичко и искрено пишеш !!! истинско е...затова така дълбоко се Усеща....