Безсмъртие…
Безсмъртие…
Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?
caribiana
В триъгълната полоса летя –
една Любов родена във безвремие,
понякога съм топла и горя,
а друг път съм горчиво суеверие.
Разпъваш ме на хиляди страни,
със думи нараняваш мойта същност,
но ангелският пламък в мен блести,
а в него пазя скритата си мъдрост.
Пораснали са моите крила,
насън достигат вятърни простори,
тогава ме пресрещаш със душа
по старите написани закони.
И пак се скитаме като преди –
високи, боси, нежно оцветени,
преливаш се във мене със очи,
мечтите ни в безкрая са спасени.
Във утрото не помниш нито миг,
и само чувството без глас остава,
събуждаш се със остър светъл вик,
копнежа ти във дните оцелява.
Така ще е защото съм Любов,
и само в мен е скрита твойта вечност,
във звездния магичен благослов
ще преоткриеш общата безбрежност.
28.09.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
