Melanie (Елица Георгиева)
157 337
3.10.2017 г., 18:04 ч.

Безсмъртие… 

  Поезия » Любовна
291 3 4

Безсмъртие…

 

                Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?
                               caribiana

 

В триъгълната полоса летя –

една Любов родена във безвремие,

понякога съм топла и горя,

а друг път съм горчиво суеверие.

 

Разпъваш ме на хиляди страни,

със думи нараняваш мойта същност,

но ангелският пламък в мен блести,

а в него пазя скритата си мъдрост.

 

Пораснали са моите крила,

насън достигат вятърни простори,

тогава ме пресрещаш със душа

по старите написани закони.

 

И пак се скитаме като преди –

високи, боси, нежно оцветени,

преливаш се във мене със очи,

мечтите ни в безкрая са спасени.

 

Във утрото не помниш нито миг,

и само чувството без глас остава,

събуждаш се със остър светъл вик,

копнежа ти във дните оцелява.

 

Така ще е защото съм Любов,

и само в мен е скрита твойта вечност,

във звездния магичен благослов

ще преоткриеш общата безбрежност.

 

28.09.2017г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Давид, Веси, Влади, радвам се, че почувствахте с мен, приятели! И аз си го харесвам как излезе това стихо, затова го споделих! Усмихнат ден от мен!
  • С Веси съм, остави ме без дъх! Такава лирика ми импонира силно. Поздравления!
  • Просто си го прибирам в любими. Великолепно е!
  • Прекрасно! Браво, Ели! Ти си държиш все едно ниво и то е отлично...
Предложения
: ??:??