Вълнáта не бива да се страхува –
Тя трябва да се слее със брега.
Подай ми ръката си в безкрая
И аз ще ти отвърна със любов.
На душата ти е писано
Да срещне моята на тази земна твърд,
Не се плаши
– Поискай ме!
И аз ще ти измеся хляб,
И аз легло ще ти постеля,
На което блажено да заспят
Страховете ни безкрайно смъртни
На този свят, направен за обичане
© Maria Radeva Всички права запазени