18.09.2019 г., 1:01  

Безсмъртие

431 0 0

Вълнáта не бива  да се страхува –

Тя трябва да се слее със брега. 

Подай ми ръката си в безкрая 

И аз ще ти отвърна със любов. 

На душата ти е писано

Да срещне моята на тази земна твърд, 

Не се плаши

– Поискай  ме! 

И аз ще ти измеся хляб, 

И аз легло ще ти постеля, 

На което блажено да заспят 

Страховете ни безкрайно смъртни

На този свят, направен за обичане

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Radeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...