26.02.2006 г., 18:07 ч.

Безсмъртие, Участ! О, вечност... 

  Поезия
736 0 1

 

О, вечност, нещастие! О, враг!
А ти, миг, си тъй нещастен, празен.
Никога не ще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран, тъй мразен.


Времето за мен е спряло.
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно, остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.


Повярвайте, живот, свят, вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих посмяла... дори да се родя!

© Ами Тола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Много ми харесва!На скоро дори и аз бях изпаднала в такова настроение ... Поздравления и 6 за стихчето
Предложения
: ??:??