14.02.2013 г., 9:02

Безсмъртие за себе си не ща

679 0 6
  Безсмъртие за себе си не ща.

Аз много скромно ще се утеша
с две по-реални, хубави неща:

представяш ли си, друже, ако бе,
огромна чаша синьото небе -
напълнена докрай с червен пелин!?

И, с многобройни, като във пчелин,
не беше с русокосите звезди обкичено, а с хубави жени!

О, как щастливо щяхме да живеем!
Как щяхме да се радваме и пеем,
да пием, да се любим, да се смеем!

Към теб, създателю, е моят зов:

"Дари ни с твоя щедър благослов -
с жени и вино, вино и любов!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...