22.10.2013 г., 20:56 ч.

Безсрамен парадокс е бялото 

  Поезия » Бели стихове
344 0 0

Белите не можели да скачат..
И бяло вино с кървавица да сервираш.
Бялото фрапе е пак в кафяво,
а бели нощи тук не съществуват.

Странно ми е да си в бяло - не е цвят, а
пренасищане от мигновена яркост, лъч. Сияние си и пълна 
празнота.
Невинност беше бялото, пък белите коси са все при
тези с утъпкани, повторени и оковаващи ги грехове. Бялото е

зима, казват, а бялото на огъня е най-горещо.

Безсрамен парадокос е бялото. В живота ни - и ние.

А вече бели стихове не пишат - и е като
бялото под ноктите - витаминна липса в мойта книжка.

Ще сме бели още дълго; обречени сме, избледняваме след всяка
среща. Аз пак ще навлажнявам бялото в очите ти. За да не знаем,

дали до бяла смърт ще стигнем, в студените сърца и безмълвни

привидности. Или още вечер ще спасим заслепяващия в

бяло блясък - на погледите си, които ни издават... Сънувах се
във бяла рокля.

И да знаеш, бял шоколад ми е любим.

© Криси Хр Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??