22.10.2013 г., 20:56

Безсрамен парадокс е бялото

496 0 0

Белите не можели да скачат..
И бяло вино с кървавица да сервираш.
Бялото фрапе е пак в кафяво,
а бели нощи тук не съществуват.

Странно ми е да си в бяло - не е цвят, а
пренасищане от мигновена яркост, лъч. Сияние си и пълна 
празнота.
Невинност беше бялото, пък белите коси са все при
тези с утъпкани, повторени и оковаващи ги грехове. Бялото е

зима, казват, а бялото на огъня е най-горещо.

Безсрамен парадокос е бялото. В живота ни - и ние.

А вече бели стихове не пишат - и е като
бялото под ноктите - витаминна липса в мойта книжка.

Ще сме бели още дълго; обречени сме, избледняваме след всяка
среща. Аз пак ще навлажнявам бялото в очите ти. За да не знаем,

дали до бяла смърт ще стигнем, в студените сърца и безмълвни

привидности. Или още вечер ще спасим заслепяващия в

бяло блясък - на погледите си, които ни издават... Сънувах се
във бяла рокля.

И да знаеш, бял шоколад ми е любим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Хр Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...