vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
7.08.2008 г., 7:27 ч.

Безсъние 

  Поезия
674 0 4

Полунощ часовникът удари,
но няма пак от сън следа,
не спя, а ме преследват кошмари
за теб, за мен, за любовта...

И тази нощ е като снощи
и като всяка нощ предходна,
и помня целувките ти още,
и трепета на таз любов отровна.

Любовта ми силна към теб не стихва
(огъня в мен не може да загасиш),
любовта невъзможна, е - плащам я с лихва,
за мойта обич недей да ме виниш.

И бавно часовете се отронват,
минутите броя сега на глас,
само денят страховете ми прогонва,
за слънчев лъч се моля аз...

Нощта с целувка деня събужда,
за нейния сън дошло е време
и аз да поспя имам нужда,
или тъгата да поспи вместо мене.

Откакто тебе до мене те няма,
сънят до мен все не достига
и кажи ми кой е виновният
за мойта диагноза "insomnia"?

© Ванеса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??