Безсъние
Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е
кодиран таен файл, на който ти си програмистът.
От мои посегателства надеждно защитен е
и влизаш там, когато или както си поискаш.
Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш
на мислите ми пъзела в картина непозната.
Тършуваш ме. Усукваш ме. До капка ме изцеждаш.
Досущ колода карти ми разбъркваш сетивата.
Подушвам те със пръсти. Виждам твоя шепот в здрача.
По кожата ми пъплят мравки – твоите въздишки.
Залъгвам се (залъгвам те?), че още не откачам,
а ти затягаш ласкаво невидима каишка.
Тиктакам като бомба. Даже нямам закъснител.
Ще се взривя на хиляди объркани вселени.
Отпратих те. Но как да знам, че няма заместител,
че ти си и отрова, и единствен лек за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владо Всички права запазени
