Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е
кодиран таен файл, на който ти си програмистът.
От мои посегателства надеждно защитен е
и влизаш там, когато или както си поискаш.
Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш
на мислите ми пъзела в картина непозната.
Тършуваш ме. Усукваш ме. До капка ме изцеждаш.
Досущ колода карти ми разбъркваш сетивата.
Подушвам те със пръсти. Виждам твоя шепот в здрача.
По кожата ми пъплят мравки – твоите въздишки.
Залъгвам се (залъгвам те?), че още не откачам,
а ти затягаш ласкаво невидима каишка. ...