Безсъние
Сън не ме намира,
тишината мълчи,
самота пак ме задиря,
усещам само мрачни лъчи.
Тъмнина ме облъчва,
напомня ми студ,
нощта ме измъчва,
сякаш съм луд.
Болка в душата стене,
търси покой,
омръзна ми от мене,
ще направя завой.
Защо ли копнея,
сам аз не знам,
дали добре живея,
дали пътят е натам.
Не мога вечно да будувам,
търся нежен романс,
да намеря как да посънувам,
тъй желания баланс.
Да литна в облаци лениви,
да ме огрява зора,
да срещам чудни самодиви,
да се губя във гора.
Неусетно бленувайки,
вече съм заспал,
сладки сънища сънувайки,
вече съм цял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зеленко Зеленков Всички права запазени
