Безсъние
Сън не ме намира,
тишината мълчи,
самота пак ме задиря,
усещам само мрачни лъчи.
Тъмнина ме облъчва,
напомня ми студ,
нощта ме измъчва,
сякаш съм луд.
Болка в душата стене,
търси покой,
омръзна ми от мене,
ще направя завой.
Защо ли копнея,
сам аз не знам,
дали добре живея,
дали пътят е натам.
Не мога вечно да будувам,
търся нежен романс,
да намеря как да посънувам,
тъй желания баланс.
Да литна в облаци лениви,
да ме огрява зора,
да срещам чудни самодиви,
да се губя във гора.
Неусетно бленувайки,
вече съм заспал,
сладки сънища сънувайки,
вече съм цял.
© Зеленко Зеленков All rights reserved.
