Безсъние
Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци,
преди да съм ги зърнала.
Да съм сама, за кратко, и сега,
без жив човек да бъбри за несбъдване.
Да се прехласна, просто хей така
във рожкова лилав, дървото Юдино.
Без мисли за посока в този час,
блажена без поука до разсъмване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
