Безсъние

12.12.2018 г., 7:45 ч.

Поезия » Философска

438 0 2

Не е за „сбогом“, ни „довиждане“

в претъпкания влак.

Поне за миг да седна, да отдъхна

от хора, може би, а не от тебе, стих.

Препускат гарите като жребци,

преди да съм ги зърнала.

Да съм сама, за кратко, и сега,

без жив човек да бъбри за несбъдване.

Да се прехласна, просто хей така

във рожкова лилав, дървото Юдино.

Без мисли за посока в този час,

блажена без поука до разсъмване.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.