пилигрим
313 резултата
...
Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...
  25 
Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...
  22 
...
Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...
  22 
***
Привиждам на стената си калинка
или е силуета на пирон.
Подобна крайност е условна,
таванът е бездънен в моя дом.
Измислям си развои и сюжети, ...
  19 
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи - ...
  21 
Къде живеят дивите пчели? –
където пожелаят.
Не им помага никой,
нито им вреди –
сами си слепват рая. ...
  38 
Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат, ...
  24 
Празни думи като празни съдове блещукат,
чисти като херувими, без храна.
Истината за нещата се пропуква
и разбива като глинено гърне в скала.
Сигурно съм болна от надежда ...
  25 
Не е нищо особено,
тревога в мъгла.
Дори без прогноза,
вали си дъждът.
Пак мене нарочи, ...
  40 
Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...
  36 
Все още: не съм извървяла географията на живота ти;
не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;
не разчитам профила ти, по презумпция невинен;
нямам женско любопитство да чертая хороскоп.
Все още: не долавям нюанса на небесната риза ...
  70 
Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета, ...
  33 
Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...
  42 
...
Застудя. Само съчки пропукват
в онемялата тишина.
Стъпвам леко на пръсти
в снежния път без следа.
Ще се справя. Не е далече ...
  33 
Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка ...
  77 
Луната е на пост
и ще остане дълго там.
Студено е и в стаята уютна.
Залисвам се в пореден епизод -
за чужди драми, ...
  39 
Пак звъннаха наблизо, не бе сън.
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял, ...
  72 
...
Каквото беше, вече е зад мене-
хербарий в гънките на паметта.
Ухае толкова, че да си спомня
щастлива или тъжна съм била.
Каквото предстои, ще бъде утре - ...
  79 
Очаквах сюита
в средата на пладне.
Ту бели, ту черни
клавиши звучат.
Шум във шума, ...
  152 
Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче. ...
  140 
Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...
  107 
Дай ми само глина,
с длани ще омеся
4-те сезона, тъй неуловими.
Себе си ще вложа, ще ги смеся,
ще ги назова с едничко име. ...
  157 
...
> От какво се прави ливада?
>
> Нима не знаеш?
>
> Трева, ...
  146 
Не се наситих на мечтата
за червени токчета.
Не се насилвах да я сбъдна.
Да тропат във синкоп
по тротоари и по стръмно, ...
  106 
Търкулна се и този Август -
орехче по било стръмно.
Помогна му и лек ветрец,
уж топъл, морски,
а от него кожата ми смугла тръпне ...
  115 
"Да, да"- отвърнала
(без да си спомня нищо).
Д. Габе
Амнезията е удобно милостива.
Спестява гняв след грозни думи - ...
  123 
Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...
  111 
Заглъхвам в този миг –
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм - ...
  156 
Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам. ...
  154 
Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра. ...
  124 
НА МОРСКИЯ БРЯГ
/диптих/
1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.
После ще правим други неща.
Нека е лято. Кратка илюзия, ...
  115 
Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...
  163 
Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя, ...
  169 
Това, което исках, се оттече
по-бързо от вода на шадраван.
Припичаше, от жълтото ми цвете
остана стръкче в сухата ми длан.
От много думи смисълът изчезна, ...
  173 
Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка - ...
  221 
Приповдигнат и в дома си крепост
в пеньоара на самооблащение,
какви ги вършиш , мила,
и какво те забавлява
в този час на Митра и видения? ...
  174 
Вдвоени като здрав конец
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя ...
  151 
> Докато има майка, човекът е дете.
>
> Б. Ангелов
Останах си дете, макар осиротяла.
Наивно се оглеждам в света, ...
  195 
...
Преминах през мравуняка неволно –
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...
  187 
Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...
  141 
Предложения
: ??:??