пилигрим
302 резултата
Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета, ...
 
Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...
  30 
...
Застудя. Само съчки пропукват
в онемялата тишина.
Стъпвам леко на пръсти
в снежния път без следа.
Ще се справя. Не е далече ...
  17 
Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка ...
  44 
Луната е на пост
и ще остане дълго там.
Студено е и в стаята уютна.
Залисвам се в пореден епизод -
за чужди драми, ...
  17 
Пак звъннаха наблизо, не бе сън.
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял, ...
  44 
...
Каквото беше, вече е зад мене-
хербарий в гънките на паметта.
Ухае толкова, че да си спомня
щастлива или тъжна съм била.
Каквото предстои, ще бъде утре - ...
  59 
Очаквах сюита
в средата на пладне.
Ту бели, ту черни
клавиши звучат.
Шум във шума, ...
  91 
Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче. ...
  88 
Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...
  56 
Дай ми само глина,
с длани ще омеся
4-те сезона, тъй неуловими.
Себе си ще вложа, ще ги смеся,
ще ги назова с едничко име. ...
  102 
...
> От какво се прави ливада?
>
> Нима не знаеш?
>
> Трева, ...
  86 
Не се наситих на мечтата
за червени токчета.
Не се насилвах да я сбъдна.
Да тропат във синкоп
по тротоари и по стръмно, ...
  60 
Търкулна се и този Август -
орехче по било стръмно.
Помогна му и лек ветрец,
уж топъл, морски,
а от него кожата ми смугла тръпне ...
  74 
"Да, да"- отвърнала
(без да си спомня нищо).
Д. Габе
Амнезията е удобно милостива.
Спестява гняв след грозни думи - ...
  59 
Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...
  68 
Заглъхвам в този миг –
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм - ...
  95 
Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам. ...
  91 
Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра. ...
  71 
НА МОРСКИЯ БРЯГ
/диптих/
1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.
После ще правим други неща.
Нека е лято. Кратка илюзия, ...
  80 
Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...
  109 
Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя, ...
  122 
Това, което исках, се оттече
по-бързо от вода на шадраван.
Припичаше, от жълтото ми цвете
остана стръкче в сухата ми длан.
От много думи смисълът изчезна, ...
  131 
Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка - ...
  143 
Приповдигнат и в дома си крепост
в пеньоара на самооблащение,
какви ги вършиш , мила,
и какво те забавлява
в този час на Митра и видения? ...
  121 
Вдвоени като здрав конец
да кърпим дупките на битието,
вторачени във дневен ред
изчезваме безследно - лятно ехо.
Не синкавия лед, дори не зноя ...
  102 
> Докато има майка, човекът е дете.
>
> Б. Ангелов
Останах си дете, макар осиротяла.
Наивно се оглеждам в света, ...
  137 
...
Преминах през мравуняка неволно –
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...
  112 
Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...
  96 
Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...
  112 
Когато първите петли не искат да ни будят,
това е знак за шантав ден -неделя.
Почивка и за крушата на двора -
в клоните й дреме мързелив и примирен
вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна, ...
  78 
Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...
  105 
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
  93 
Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
  89 
Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
  98 
> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
  79 
Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...
  126 
Пак ще живея - една ръка ако имам
Борис Христов
Дали е стена
или здраво залостена порта,
пристъпвам със смесено чувство - ...
  79 
...
Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания, ...
  70 
Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба ...
  80 
Предложения
: ??:??