Безсънни чувства
Седя до късно в тъмната си стая,
загледан във монитора пред мен
и пуша пак поредната цигара -
не спал и вече много уморен.
В слушалките звучи позната песен.
За кой ли път я слушам тая вечер?
А пътят към сърцето ми е лесен -
по него ти не би поела вече.
Потъвам в мрака, мъничко отчаян.
В очите ми се губи всеки ред.
Изгубил пак надежда за промяна,
редя пред мен поредния куплет.
Надявах се, че ти поне ще пишеш,
зачудена какво се случва с мен,
но сам във мрака тихичко въздишам -
отчаян и от чакане сломен.
И все си мисля, че ще ме потърсиш,
ще питаш как съм и защо мълча.
Но знам, че всъщност всичко вече свърши,
а аз самотен в тъмното тъжа.
Седя до късно в тъмната си стая.
Мониторът премига уморен.
А ти мълчиш и пак надежда няма.
Остава само празнотата в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
