8.01.2009 г., 15:59

Безумецо

1.5K 0 5
   

Безумецо, поспри се!

В моя свят върни се!

 

Ако трябва в Ада ще горя,

но да си тръгнеш не ще позволя!

 

Искам да съм с теб

в тоя свят проклет! 

 

Да усещам твойта топлина

докато раздели ни смъртта!

 

Безумецо, поспри се!

В моя свят върни се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога световете се пресичат само за миг... за да се разделят с болка.
    .....
    Друг път просто пространството така се изкривява в тяхна полза, и ги допира едно до друго, на една прегръдка разстояние, и от тях зависи...

    Като за човек който по принцип не пише често стихчето ти е добро. Във всеки случай е много истинско.
  • цццц,глеей са,сопри бе,каде си трагнал бе,безумец
  • На мен никак не ми звучи.
  • МАлко по детски звучи!
  • Безумство е да обичаш безумец!Но кой те пита!А като не идва в твоя свят - просто отиди в неговия!Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...