Безумие
Беше различен.
Живееше в свят,
непонятен за другите.
Скиташе сам,
понякога псуваше.
Вечно търсеше истини
в себе си.
Не летеше в мечтите си.
Бяха малки
като света,
който сам си създаде.
Желаеше страстно -
тъй както желае живота,
осъден на смърт
пред разстрел,
а ръцете му търсеха
в тази измислица
допир.
Безумие…
Тя беше икона, която,
всеки ден коленичил,
загърбил света на лъжите,
той стискаше в шепи.
Тя беше момичето от мечтите,
без което животът му
би се превърнал във ничий.
Той просто…
… Обичаше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
