14.08.2006 г., 23:21

Безумно

933 0 8

Безумно

 

Ела, прегърнал моето безумие –

безсрамен, безразсъден и жесток.

Сложи черта на мислите и думите,

влез в бъдещето ми като пророк.

 

Пред тебе ще застана непокорна,

с юмруци ще посрещна любовта ти,

и по-добре до лудост да те мразя,

отколкото да бъдем непознати.

 

Не ме обичай – няма да те мразя.

Обичай ме, дори да ме боли.

Сърцето си от теб не ще опазя.

Обичам те. Безумно е, нали?

 

12.06.2006 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...