Безумно
Ела, прегърнал моето безумие –
безсрамен, безразсъден и жесток.
Сложи черта на мислите и думите,
влез в бъдещето ми като пророк.
Пред тебе ще застана непокорна,
с юмруци ще посрещна любовта ти,
и по-добре до лудост да те мразя,
отколкото да бъдем непознати.
Не ме обичай – няма да те мразя.
Обичай ме, дори да ме боли.
Сърцето си от теб не ще опазя.
Обичам те. Безумно е, нали?
12.06.2006 г.
© Василена All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубав стих.