Безумно
Ела, прегърнал моето безумие –
безсрамен, безразсъден и жесток.
Сложи черта на мислите и думите,
влез в бъдещето ми като пророк.
Пред тебе ще застана непокорна,
с юмруци ще посрещна любовта ти,
и по-добре до лудост да те мразя,
отколкото да бъдем непознати.
Не ме обичай – няма да те мразя.
Обичай ме, дори да ме боли.
Сърцето си от теб не ще опазя.
Обичам те. Безумно е, нали?
12.06.2006 г.
© Василена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубав стих.