Безумно
Ела, прегърнал моето безумие –
безсрамен, безразсъден и жесток.
Сложи черта на мислите и думите,
влез в бъдещето ми като пророк.
Пред тебе ще застана непокорна,
с юмруци ще посрещна любовта ти,
и по-добре до лудост да те мразя,
отколкото да бъдем непознати.
Не ме обичай – няма да те мразя.
Обичай ме, дори да ме боли.
Сърцето си от теб не ще опазя.
Обичам те. Безумно е, нали?
12.06.2006 г.
© Василена All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубав стих.