5.05.2016 г., 20:21

Безусловна любов

653 0 1

Ти можеше да блеснеш от река, 
а аз да видя светлия ти образ.
Тогава пак да тръгна със греха,
с твоите тъй речни ноти.

 

И грешни да се спуснем към море,
все в души да носим и Голгота.
Щом двамата извършихме грабеж,
откраднахме от святия си порив.

 

Ти можеше да блеснеш от дъга,
а аз да видя цветния ти поглед.
И с нежност да се слея със дъжда,
понеже те обикнах безусловно!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...