11.10.2009 г., 15:27

Безусловно...

2.1K 3 11

Не мога да повярвам, че съм аз

във тази роля - глупава и малка!

И тези тайни срещи между нас

ме унижават и се чувствам жалка...

 

И казвам си, че трябва да се спра,

но всеки път в ръцете ти изгарям!

Безсмислено е! Как да разбера!

Да, зная, че си грешка. Но повтарям!

 

Преди не съм се чувствала така...

Какво направи с мен - съвсем не зная!

Ще продължи ли дълго? Докога?

А всеки ден по-силно те желая...

 

Къде се крие тайният ти код?

Какво те прави толкова различен?

Ще те разнищя! (В някой друг живот...)

Във този безусловно те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...