8.01.2009 г., 19:22

Безвдъхновително

1K 0 3

Какво е никога? Не е ли просто утре,

което някои ден ще дойде на земята.

Не е ли просто ехото навън и вътре

или дъга, посята сред цветятя?

 

Какво е никога? Не е ли гръм в полето,

избиращ сам къде да се стовари.

Не е ли никога то нещо, общо взето

и върнато на части със фанфари?

 

Какво е никога? Не е ли бавна песен,

която ти напомня, че те има?

Чадър във танц на вятъра поднесен

и чайник, търсещ вместо тебе синонима?

 

Какво е никога? Не е ли то след малко,

което малко трае цяла вечност.

Не е ли границата между истинско и жалко

или душата в лицемерната сърдечност?

 

Какво е никога? Не е ли то усмивка,

закътана във купищата снимки.

Не е ли пясъкът, омекващ под вълните

или е щастието в 20-те стотинки?

 

Какво е никога? Не е ли шест куплета,

формиращи една забавна мисъл:

Прозрението, търсещо поета,

че този ден за нищо не е писал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...