безверие
Сияние зло в мрака долита.
С тиха стъпка, носи се леко.
Из улиците пусти, безпир
кръжат мисли нечисти.
Дъх на повехнали цветя
приижда около нас.
И животът се изплъзва
бавно, мудно в този час.
Страхуват се някои, други пък не.
В ъгъла прашен крият се,
ала смее ли някой да избяга
от съдбата си жестока.
В свят на заблуда, разруха,
спасение няма,
сред всички смазани души
вече и вяра не остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Борисова Всички права запазени
