Сияние зло в мрака долита.
С тиха стъпка, носи се леко.
Из улиците пусти, безпир
кръжат мисли нечисти.
Дъх на повехнали цветя
приижда около нас.
И животът се изплъзва
бавно, мудно в този час.
Страхуват се някои, други пък не.
В ъгъла прашен крият се,
ала смее ли някой да избяга
от съдбата си жестока.
В свят на заблуда, разруха,
спасение няма,
сред всички смазани души
вече и вяра не остана...
© Елизабет Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
