Безвремие
Последвах теб във тъмнината
и очаквах всичко във отплата.
Не съм те молила за обич,
задържа си я, оскъдна бе и без това.
Пести си думите, не съм за нищо питала,
не ща да знам, за теб, за твоята съдба.
Върви по своя път, аз крача вече в моя,
ти бледа сянка си на спомен потъмнял.
И пак студени ветрове завиха,
листа се гонят в ритъм споделен.
По отминалите времена аз вече не въздишам,
отбягвам хората, вървели нявга с мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
