Последвах теб във тъмнината
и очаквах всичко във отплата.
Не съм те молила за обич,
задържа си я, оскъдна бе и без това.
Пести си думите, не съм за нищо питала,
не ща да знам, за теб, за твоята съдба.
Върви по своя път, аз крача вече в моя,
ти бледа сянка си на спомен потъмнял.
И пак студени ветрове завиха,
листа се гонят в ритъм споделен.
По отминалите времена аз вече не въздишам,
отбягвам хората, вървели нявга с мен.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
