13.11.2010 г., 21:42

Безвремие

781 0 0

Чаша, пълна с евтин алкохол...
лепкав дим от свитата цигара...
дрънчене на китара в си бемол
спомен след спомен повтаря...

 

Брада набола, по бледото лице
оставя тъмни сенки в полумрака.
Лунен лъч рисува нечие сърце,
а душата гладно някой чака...

 

Очите, изморени от света,
взират се в белия лист
а там, вместо думи написани,
стои образ лъчист...

 

Сълза отронва се от бузата
и рисува красива дъга...
Сълзата май ми е музата
да рисувам красива тъга...

 

Тъга по образ загубен...
"Е, нали на листа стои..."
някой с насмешка ще каже
стои... но сърцето все още кърви...

 

Чашата вече е празна,
цигарата гасне с пламък студен...
китара, захвърлена в ъгъла...
само сълзата напомня за теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...