Чаша, пълна с евтин алкохол...
лепкав дим от свитата цигара...
дрънчене на китара в си бемол
спомен след спомен повтаря...
Брада набола, по бледото лице
оставя тъмни сенки в полумрака.
Лунен лъч рисува нечие сърце,
а душата гладно някой чака...
Очите, изморени от света,
взират се в белия лист
а там, вместо думи написани,
стои образ лъчист...
Сълза отронва се от бузата
и рисува красива дъга...
Сълзата май ми е музата
да рисувам красива тъга...
Тъга по образ загубен...
"Е, нали на листа стои..."
някой с насмешка ще каже
стои... но сърцето все още кърви...
Чашата вече е празна,
цигарата гасне с пламък студен...
китара, захвърлена в ъгъла...
само сълзата напомня за теб...
© Венцислав Крумов Всички права запазени