vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
6.09.2016 г., 22:17 ч.

Безвъзвратно 

  Поезия
696 5 15

Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода.
И уморените очи на гларус
увредил трайно своите крила.
Накуцващ за последно
в стесняващи се кръгове
към епицентровете на смъртта -
единствена реалност.
Едно имагинерно съмване.
Забързан ще оставиш
вградена сянката си
във дъга от хоризонта
на предстоящата съдба,
укрила се зад гърбицата
на прииждащото пладне...
Стрелата на деня
безмилостно в окото ще попадне.
Ще го рани и белег ще остави.
Завоите на пътя отброявай
и хълмовете (във смълчана равнина)
последица от неизтекла давност
на трусовете.
Отдалечаващата се далечност -
това е порив.
Забрана пак да се завърнеш
към своя първороден бряг...
И малките неща
в настъпващия мрак
ще ти изглеждат по-големи.
Ще минеш втори път
по същите пътеки.
И по онова,
което си отрекъл някога
ще разбереш,
че днес посоката ти е обратна...
Това е знакът,
че няма никога да минеш трети път.
Разтворилото се очакване
ще се затвори безвъзвратно.
В непроходима смърт!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, ти рисуваш картини, които толкова вълнуват! Потапям се надълбоко в твоите откровения! Поздрави!
  • "И по онова, което си отрекъл някога ще разбереш, че днес посоката ти е обратна..." Всеки ред е прозрение! Поздравления!
  • Чаровно стихче. както винаги образно и с ясни чувства.Браво Младен
  • "И малките неща
    в настъпващия мрак
    ще ти изглеждат по-големи."
    Ето тук за себе си открих добре позната, но често забравяна истина. "Това е знакът,
    че няма никога да минеш трети път."- а дали поемаме по нов? Финалът е много, много силен, тръпки ме побиха. Поздравления за стойностното творчество.
  • Както винаги много хубаво! "Майстор си! Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!
    Поздравления!
  • Отново те чета с удоволствие, Младене, приятелю!
  • Качествено като изказ и като философия! Многообразно и лирично!
    Харесах и си го отделям за любимо!Поздрави, Младене и хубава вечер!
  • При теб не просто се спирам, при теб понякога ми се иска да мога да остана за по-дълго! Винаги нещо ме грабва и ми разкрива един различен свят от този, който познавам... Благодаря ти за всичко това, Младене!
  • "Отдалечаващата се далечност -
    това е порив.
    Забрана пак да се завърнеш
    към своя първороден бряг...
    И малките неща
    в настъпващия мрак
    ще ти изглеждат по-големи."
    Сякаш тук автора предава образи и картини от друг свят, вътрешната същност на предметите и явленията, хармонията и дисхармонията с отворено към реалността и нереалността, свое "трето око"! Невероятно и толкова завладяващо........поздравления и с позволение на автора, поставям в Любими!!!
  • Според мен поезията се измерва с две величини - читателят да се познае в стиха или да го накараш дълго да мисли. Тук са постигнати и двете!
  • Мммм..., какъв респект, настръхнах..., - Какво всъщност е животът на прага на смъртта...?!!!
    "Отдалечаващата се далечност -
    това е порив.
    Забрана пак да се завърнеш
    към своя първороден бряг..."
  • Прекрасен стих, който те кара да се замислиш! Поздравления, Младене!
  • Миналото вече е минало... Но настоящето затова е настояще - да го живеем в спомени... Все едно приказката да се оплаче, че има начало, среда и край - може би ако си представим нещата така, ще оцелеем... Ние не сме приказки...

    „Едно имагинерно съмване.“

    Всичко е толкова сложно. Няма начало, среда и край. Ние просто сме. Късметлия е човек да чувства. Радвам се да те чета, Мисана...
  • Останах без думи.Всичко ми хареса,но картината със накуцващият гларус и краят са много запомнящи.Майсторството си личи от първото изречение,браво!
Предложения
: ??:??