БЕЗВЪЗВРАТНО РАЗТОЯНИЕ
Отвикнах да обичам, както някога,
докрай да се раздавам, в изнемога.
Любовта ми си отиде тихо с вятъра,
а сълзите ми превърнаха се в облак.
Пресъхнах, а чувствата ми изтрезняха.
Започнах на спомени да се събирам.
Наново раждах се в невинна плахост
и пак, от болка, неистово умирах.
Сега недей на прага ми пристъпва
след толкова години във мълчание.
Не те обичам! Не мога да съм същата.
От теб до мен в безвъзвратно разтояние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
